26 jun 2008, 16:09

Нямаш...

  Poesía
673 0 6
 

Образ без звук -

глуха картина...

Тъга в сподавен крясък

стене...

 

Тиха агония,

бясно помитаща...

Парченца спомени,

търкалят се в минало

време...

 

Болни сълзи

режат стоманени

бледо лице,

отвътре

кърваво душата червенее...

 

Отнети надежди

чоплят отчаяни

в оглозгано сърце -

търсят причини,

че тлее...

 

Отнет живот

от алчна съдба -

краде и не пита,

убива...

 

Отнета обич,

прекършено бъдеще...

куха липса -

стръвно Раздираща,

смъртно вилнее,

ранима...

...

Празно е студеното...

...

Нямаш...

А до вчера беше имал...

............................................

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...