По фибрите ми тръпнат ноти. Песен,
която се разлива по кръвта ми.
По тъничките й извивки иде есен,
но всъщност тя е циганското лято.
Прилича във самия край на август
оранжевото слънце на дайре.
През тънкият воал на нежна жажда,
се чува ритъм. Ритъм на сърце.
Дихание, което ще избухне,
докато звук целува същнината ми.
А следващата нота - взрив от чувства.
И расне ритъм, расне светлината ми. ...