17 авг. 2007 г., 19:10

O Mare e Tu  

  Поэзия
1442 0 23
По фибрите ми тръпнат ноти. Песен,
която се разлива по кръвта ми.
По тъничките й извивки иде есен,
но всъщност тя е циганското лято.
Прилича във самия край на август
оранжевото слънце на дайре.
През тънкият воал на нежна жажда,
се чува ритъм. Ритъм на сърце.
Дихание, което ще избухне,
докато звук целува същнината ми.
А следващата нота - взрив от чувства.
И расне ритъм, расне светлината ми.
Въздигане, въздигане - всленски танц,
от който бих могла да литна.
Душата ми пътува  по спиралата,
по всяка моя фибра се разлива
сребристият оттенък на небето.
Съзнание за нежност и за сила.
Ефирно същността ми в танца свети
в сребристото сияние. Обичам.


п.п.  http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??