О, не –
не ми е лятно или влюбено!
Но стъпалата ми кървят.
Без да съм боса.
Не се намерих.
Трайно съм изгубена.
И се чувствам разсъблечена до болка.
О, не – не ми е смислено и хубаво!
А и тъгата ми е бременна със старост.
И не!
Не ми е ведро и пробудено!
Но искам
да се впусна
в безразсъдна младост.
Не.
Не ми е игриво...
Ами счупено.
Ами статично...
От статуквото прегряло.
Залезно. От тихо равнодушие.
В апатия съм всичко разпиляла.
О, не.
Не ми е лятно или влюбено.
Но стъпалата ми кървят.
От безпосочие.
Не се намирам
в своята изгубеност.
Самотно е. Но вече нямам вопли.
© Цвет Todos los derechos reservados