Jun 29, 2012, 9:56 AM

О, не

  Poetry » Other
962 0 4

О, не –

не ми е лятно или влюбено!

Но стъпалата ми кървят.

Без да съм боса.

Не се намерих.

Трайно съм изгубена.

И се чувствам разсъблечена до болка.

О, не – не ми е смислено и хубаво!

А и тъгата ми е бременна със старост.

И не!

Не ми е ведро и пробудено!

Но искам

да се впусна

в безразсъдна младост.

Не.

Не ми е игриво...

Ами счупено.

Ами статично...

От статуквото прегряло.

Залезно. От тихо равнодушие.

В апатия съм всичко разпиляла.

О, не.

Не ми е лятно или влюбено.

Но стъпалата ми кървят.

От безпосочие.

Не се намирам

в своята изгубеност.

Самотно е. Но вече нямам вопли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса!
  • Калински, тя лекува, ако й го позволиш. А и нали е стряха за всички, аз предпочитам да я чета.
    Септември, дано сте прав!

    Благодаря ви за коментарите.
  • Откривам се в написаното от теб,и аз съм същия объркан и постоянно лутащ се човечец.Но ти определено не си толкова изгубена-намерила си се в поезията,така че не спирай!
  • Страхотна творба!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...