Jun 29, 2012, 9:56 AM

О, не

  Poetry » Other
955 0 4

О, не –

не ми е лятно или влюбено!

Но стъпалата ми кървят.

Без да съм боса.

Не се намерих.

Трайно съм изгубена.

И се чувствам разсъблечена до болка.

О, не – не ми е смислено и хубаво!

А и тъгата ми е бременна със старост.

И не!

Не ми е ведро и пробудено!

Но искам

да се впусна

в безразсъдна младост.

Не.

Не ми е игриво...

Ами счупено.

Ами статично...

От статуквото прегряло.

Залезно. От тихо равнодушие.

В апатия съм всичко разпиляла.

О, не.

Не ми е лятно или влюбено.

Но стъпалата ми кървят.

От безпосочие.

Не се намирам

в своята изгубеност.

Самотно е. Но вече нямам вопли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса!
  • Калински, тя лекува, ако й го позволиш. А и нали е стряха за всички, аз предпочитам да я чета.
    Септември, дано сте прав!

    Благодаря ви за коментарите.
  • Откривам се в написаното от теб,и аз съм същия объркан и постоянно лутащ се човечец.Но ти определено не си толкова изгубена-намерила си се в поезията,така че не спирай!
  • Страхотна творба!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...