7 mar 2021, 12:52

Обещания, обещания

  Poesía » Civil
503 0 2

Пак народът се вълнува,

обещание след обещание върви,

че туй що той жадува

ще го има в близки бъднини.

 

Стара кранта на трибуната застава,

реч високопарна държи,

надежда на народа раздава

с новини фалшиви и лъжи.

 

,,Ново Слънце над България ще светне,

от другите слънца по - светло,

за всеки ще има най - сетне

река от мед и масло потекло!"

 

А когато дойде време

да дръпнем накрая молива,

кой ще каже, на кой ще му дреме,

защо не работи локомотива?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Парламентарно ни е управлението и трябва да избираме, но не ония стари маймуни, дето са окъкани отвсякъде и с високопарни речи, и размахан юмрук мътят разсъдъка на народа. Благодаря за взетото отношениие, Миночка! Бъди жива и здрава!
  • Като сме такива будали да ги избираме!Няма на кого да се сърдим!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...