17 jun 2010, 10:12

Обещавам

  Poesía
1.1K 0 7

Отказвам се от теб… за кой ли път

изричам го негласно в свойте мисли.

Отказвам се…

Отказвам се съвсем,

преди тъгата и преди сълзите.

Не ме виниш, че винаги се връщах,

уж помъдряла, исках да те пусна,

признава правото на избор разума,

душата ми призна ли го?

Не иска.

Превърнала в безкрайно нетърпение,

аз ненавиждах свободата.

Намерих думите за изцеление

и вече заплатих цената.

Забравила какво си обещавам,

готова бях отново да се вричам,

че няма никога да те забравя

и винаги ще те обичам.

Рискувайки да те загубя безвъзвратно,

оплела се във свойта безнадежност,

отказвам се от теб и обещавам…

Но не сега.

Оставам…

Ще помисля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ади Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • радвам се,че харесвате стиховете миблагодаря на Светлана, Пепър и Галина за хубавите коментари, на Стел, че винаги е наблизо и ме кара да се усмихвамна Радка за отправените критики понасям гисамо искам да уточня, че всичко, което съм написала е изживяно и не мисля да го променям
  • Много силно и истинско!Поздрави!
  • Хубав стих. Допадна ми.
  • Супер... Публикувай, публикувай, аз все ще те чета! И това накрая "Ще помисля" много ми хареса! Поздравления!
  • Хванах се, че втори път се опитвам да редактирам...Дано го понесеш.Харесвам стиховете ти.Може би за това.Извини ме все пак.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...