22 nov 2006, 15:56

Обезумяла лудостта... 

  Poesía
1101 0 3
По уморените клепачи на деня
посипа своя звезден прах нощта,
обезумяла лудостта подвива крак,
жадуваща за своя сън...
А в "шизофренния" си бяг
към врата с надпис "Изход",
не пропуснахме ли мъдростта
в погледа на старец и старица?
А в "шизофренния" си бяг
към светло бъдеще с неизяснен произход,
не пропуснахме ли в ръката на сирак
да оставим залъче - усмивка?
А в "шизофренния" си бяг
в името на цел - "Без име",
не пропуснахме ли болката
на "тичащия" в инвалидната количка?
По уморените клепачи на деня
разпръсна своя звезден прах нощта
обезумяла лудостта, преди съня
за Надежда ще прошепне ли молитва?

© Нуша Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??