Обезумяла лудостта...
По уморените клепачи на деня
посипа своя звезден прах нощта,
обезумяла лудостта подвива крак,
жадуваща за своя сън...
А в "шизофренния" си бяг
към врата с надпис "Изход",
не пропуснахме ли мъдростта
в погледа на старец и старица?
А в "шизофренния" си бяг
към светло бъдеще с неизяснен произход,
не пропуснахме ли в ръката на сирак
да оставим залъче - усмивка?
А в "шизофренния" си бяг
в името на цел - "Без име",
не пропуснахме ли болката
на "тичащия" в инвалидната количка?
По уморените клепачи на деня
разпръсна своя звезден прах нощта
обезумяла лудостта, преди съня
за Надежда ще прошепне ли молитва?
посипа своя звезден прах нощта,
обезумяла лудостта подвива крак,
жадуваща за своя сън...
А в "шизофренния" си бяг
към врата с надпис "Изход",
не пропуснахме ли мъдростта
в погледа на старец и старица?
А в "шизофренния" си бяг
към светло бъдеще с неизяснен произход,
не пропуснахме ли в ръката на сирак
да оставим залъче - усмивка?
А в "шизофренния" си бяг
в името на цел - "Без име",
не пропуснахме ли болката
на "тичащия" в инвалидната количка?
По уморените клепачи на деня
разпръсна своя звезден прах нощта
обезумяла лудостта, преди съня
за Надежда ще прошепне ли молитва?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нуша Станчева Все права защищены
