Нике (Нуша Станчева)
6 26
22 нояб. 2006 г., 15:56

Обезумяла лудостта... 

  Поэзия
1089 0 3
По уморените клепачи на деня
посипа своя звезден прах нощта,
обезумяла лудостта подвива крак,
жадуваща за своя сън...
А в "шизофренния" си бяг
към врата с надпис "Изход",
не пропуснахме ли мъдростта
в погледа на старец и старица?
А в "шизофренния" си бяг
към светло бъдеще с неизяснен произход,
не пропуснахме ли в ръката на сирак
да оставим залъче - усмивка?
А в "шизофренния" си бяг
в името на цел - "Без име",
не пропуснахме ли болката
на "тичащия" в инвалидната количка?
По уморените клепачи на деня
разпръсна своя звезден прах нощта
обезумяла лудостта, преди съня
за Надежда ще прошепне ли молитва?

© Нуша Станчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??