Леко отнесен, дори замечтан, 
Минаваш отново през този мегдан. 
Къде ли отиваш, така развълнуван,
Да търсиш копнеж, скрит, несънуван?

Да срещнеш едно непознато момиче, 
Което отдавно те чака-
То знае как се обича
И ще те води във мрака.

Нима не разбираш, младостта ни е дар, 
Но с времето тя си отива
Дори да я сложим на пиедестал
Да я рисуваме от статива! 

Животът си има начало и край, 
А между тях е Вселена 
Моля те, своята обич ми дай! 
С нея да съм озарена!