Обич

Обич

Коя обичам аз не знам, една

Ли само - не - и една е тя.

Но да кажа "обичам те" не

Мога - лъжец се виждам в

Мига тържествен тоз, след

Минута, ден и час към друга

Същото, подобно ил, може

Да изпитам. Ха сега де, накъде?

Слава на едната и на другите

Жени прекрасни!

Ний слънца един за друг сме.

Излъчва човекът светлина и

Топлина. А животното какво е 

- медитатор, съхранител

На топлина и на хармония.

Животните мълчат добре и

Мислят по-добре, не грешат,

Цялостни са те. По-добре се

Молят и прославят боговете

Свои. Скромни са и умни.

Растенията (още) какво са.

Връзка те са със звездите и

Пространството - небе.

И колко скромни са растенията - 

Че човек да се заблуди и

Да мисли, че не са те живи,

Че са полуживи. Дървета и

Растения - директна връзка те

Са още с оня свят, със Нав.

Имаш круша във градината,

Например, ил малини, ябълка

Дърво - но бог всеки славяно-

Арийски дърво си има. Зад

Крушата стои Рамхат, зад

Малини скромни е Сварог,

Зад ябълката - Лада, зад ясен,

Орех и топола е Велес,

Прекрасен бог природен.

Слава на тях, и на него.

Обичта е топлина и светлина.

Първо даваш, после вземаш.

Колко е красиво, не само, а колко 

Сладко - да обичаш. Обичта и

Любовта жив живота правят.

Предметите и те са живи,

От поглед и докосване човешко,

От човека тоз разумен, що

Минава покрай тях живи

Стават те. Почувства ли

Това човекът, ще

Пожелае в миг един прекрасен

да ги погледне, и помести,

И погали.

Слънцето в деня дарява

Светлина и топлина. Но

Същото го могат и човеците,

Животните, дървета и треви,

Всичко във природата прекрасна.

Затова е лесно по- да се живее

През деня. А през нощта се

С дух живее.

Слава на боговете, що 

Отдавна са разбрали, че

Обичта е слънце на света

И световете. Боговете - 

Живи те са на Земя и на Небе,

На небесата - 

Чрез своите живи 

Същества.

Ура

Лесничея