2 jul 2007, 11:39

Обич

  Poesía
1.4K 0 5

Обич


Ти трябва да знаеш, че сега
има двама души на света,
които толкова много те обичат,
че даже в тебе се заричат.

Ако аз съм твоят баща,
дори когато ти крещя,
аз пак те обичам
и обичта си не отричам.

Ако аз съм твоята майка,
ще ти кажа за пореден път,
че ще те обичам до сетния ми дъх.

Тези двама души на света
са твоите майка и баща.
Те обичат всичко това,
което правиш ти сега.

П.П. Имайте предвид, че съм само на 12 и не съм гений :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...