Обич моя плаха и наивна, 
повярвах ти за сетен път,
влезе мъж под кожата ми огнена и дивна 
и открадна той сърцето ми напук.

Обичах го и макар да беше всичко тайно,
силно се надявах да бъде и безкрайно.
Устните му, убийствено игриви,
бяха моите любими,
а думите му толкова красиви,
манипулираха ме, въпреки да бяха
видимо лъжливи.

Всичко беше забранено и това
възбуждаше ни най.

Желанието беше голямо,
а последствията щяха да са пагубни май.
Но нима бе грешно щом привличането
надделя и отдадохме се ние тъй нетърпеливо
веднага щом огънят ни завладя.

Жадувах аз тихичко за него и сънувах
срещите ни всяка нощ,
ала на него бързо му омръзна 
и студ в очите му видях,

така всичко осъзнах.
Играеше си той играта и мислеше
ме за глупачка.
Отреди ми ролята на жертва
и доверието ми проигра.

Обич моя плаха и наивна, 
зная аз как боли сега,
всичко даде и всичко ти отнеха,
всичко бе просто шега,
но спокойно, не страдай, не тъгувай,
не бива да прекършваш крила,
само дерзай и мечтай и ще
срещнеш пак любовта!