Обичай ме
Обичай ме
Не ща за вечност да говорим…
Обичай ме сега и щом
изтрия в непонятен порив
мечтата ни за път и дом.
Обичай ме без дреха връхна,
с лице към мен или със гръб,
макар че тази нощ е с дъх на
смокини и горчива скръб.
Обичай си ме без причина
или все пак по навик лош
под облака на тази синя
измислена самотна нощ.
Защо за вечност да говорим,
обичай ме сега и тук…
Любов, която пуска корен,
търси далеч от мен със друг…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
