Обичай ме
Обичай ме
Обичай ме, когато друг очакваш
и знаеш, че съм някъде отвън,
и кротко-мълчаливо жъна в мрака
надеждата: да влезна в твоя сън.
Обичай ме, когато грях разплисква
в зениците ми топлата си реч,
обичай ме в минутите на близост
и щом от теб съм много надалеч.
Обичай ме, когато си щастлива
или във отчаяние и яд,
обичай ме, когато си отивам,
за да откривам пътища назад.
Обичай ме, когато незлоблива
нощта прекрачи твоя светъл праг,
когато тежък спомен те опива
и аз за теб съм повече от враг.
Обичай ме, когато неизбежно
застане помежду ни някой друг,
а чувството, макар и твърде нежно
оформи всички пръсти във юмрук...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
