Обичай ме без край
и аз това ти обещавам.
Две сърца, два живота,
две съдби в една любов,
по-голяма, по-чудесна,
по-истинска от всичко,
било на тази планета.
Аз и ти творим чувство,
напълно изключително,
не толкова с телата,
а с божествени души.
За теб думите извират
напълно съкровени,
заради теб станах стих.
В тихото докосване
стигнах до вечно живо,
безценно откровение.
Няма въпрос „дали”
и след сегашния свят
все ще бъдем заедно.
За мен си преродена,
чувствено прекрасна.
Пожелах те съвършено.
Водя те с буен порив,
неутолимо нескончаем,
към всеки чуден миг.
Давам ти без остатък
цялата си топлина.
Този съм, единственият,
вчера, днес и винаги.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados