22 dic 2010, 16:05
Обичай ме до...
Обичай ме до...
Обичай ме -
до първата ми бръчка.
До първия бял косъм ме обичай.
А после си тръгни, не се обръщай.
И повече за мене не разпитвай.
Че сляпа любовта е.
Но проглежда -
пред всяка младост и пред всяка хубост.
И аз не искам, като остарея,
да видя как уплашена ще хукне
и аз, сама и жалка насред пътя,
да моля милост като просякиня...
Обичай ме, докато съм безпътна -
през младите и лудите години.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Прекрасна!!!
-
Чудесен стих, Ели!
Стих на младостта.
Но любовта я има и с бръчици и с бели коси, така че... нека се обичаме!
Весело посрещане на Новата година! -
Прекрасен е твоят прочит на стиха ми, Сеси.
Пожелавам ти такава любов!
И много радост в Празничните дни!
-
Обичай ме до сетния ми дъх, ако си истинския ти за мен! Поздрави, Елица! Весели празници!
-
Мъдро е, Дениса. Да бъде! На Коледа се сбъдват добрите пожелания.
Благодаря от сърце!
Честито Рождество!
-
Елице! Много обич ти желая... не тази лудата, млада и безпътна, а онази зрялата, предизвикана и стопляща, невиждаща нито коловозите на времето в бръчиците ни, нито помъдрелите ни коси Весели празници!
-
Пожелавам ти тази истинска любов, Мартина!
Честито Рождество и от мен.
Весело отпразнуване! -
Честита Коледа! Бъди много обичана! Истинската любов остава!
-
Честито и на теб, Руми!
Празнично да ти е! -
Светла Коледа и Весели Празници ви пожелавам, Плами и Селвер!
Много радост, усмивки, любов и споделеност по пътя ви!
НА ВСИЧКИ МОИ ПРИЯТЕЛИ ТУК - ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
ЗДРАВЕ, ОБИЧ И БЛАГОПОЛУЧИЕ ПРЕЗ НАСТЪПВАЩАТА 2011ГОДИНА!
-
Обичай и бъди обичана, Водице! И да ни радваш със стиховете си Светли празници!
-
Навярно си прав, Безжичен - за този "ирационален страх от неизвестността", присъщ на всеки човек, независимо дали го показва, или предолява.
И все повече се замислям, и все по-отговорна се чувствам за написаното и за това, което ще напиша.
Благодаря!
Но да пием без страх, както казва Борис. Да пием жадно от всеки случил ни се любовен миг и да не мислим за утре.
А утре, всъщност, ще изгрее Празникът.
Да го посрещнем с отворени към доброто сърца.
Светла и благословена Коледа пожелавам на всички! -
Макар и да е изпято като лично чувство на лирическата героиня, не считам че е толкова просто... Всъщност като че ли става въпрос за по-общи неша, и може би дори без желанието на автора това да е така, - за движението и развитието, показано като любов, за неизвестността и нашия ирационален страх от нея, за това дали ние ще се харесваме и понасяме в следващите години, при спомена за това какви сме били... Но panta rey... И затова Великият е казал "О, миг, поспри...!"
-
Да пиеме без страх, Елица,
че само жадната любов...
хуква след всяка хубавица!
Наздраве - весели празници и любов! -
Това стихче се изля от мен като един болезнен вопъл и аз се доверих на интуицията си, че е добро.
Но не очаквах и съм почти стресирана от вниманието, което получи, от дълбочината на размислите, от философските разсъждения, израз на съпричастие и човещина...
И без да споменавам имена, защото абсолютно всички сте прави, коректни
и мъдри в отзивите си, искам да ви благодаря от цялото си сърце, Приятели мои!
Сега тук е 4,30ч. сутринта. След една будна нощ станах с намерение да публикувам нещо ново. Но сега се въздържам. И може би ще си дам малко почивка, за да обмисля вашите топли и затрогващи думи-послания към мен. Дано успея да променя нещо в моята ранима и наранена душевност.
Изпитвам вина, че ви ангажирах с тъжните си чувства в навечерието
на най-светлия Християнски Празник. Но имам прошката ви и пак благодаря!
Прегръщам ви с обич и безкрайна признателност.
Живот, здраве и сбъднатост на всеки от вас и на близките ви пожелавам.
Весело посрещане на една Светла Коледа - в атмосфера на семеен уют, топлота и взаимност!
С обич, Елица!
-
След толкова много приказки и словоизлияния, някои от които нещо не разбрах, а предполагам и авторите им не са много наясно точно за какво говорят и какво искат да кажат, аз искам да споделя Ели, харесва ми и този поглед, въпреки че моят не е точно такъв от позицията на 47 ми годинки! Поздрави за талантливия стих с лично твоя позиция!
-
Любовта няма възраст и време...Поздрав и весели празници Ели!!!Топлинка!!!
-
Бъди обичана,Ели...Светли Празници!!!
-
Ех, тази любов!!!
Замислящ стих!
Харесах много, коментарите също са невероятни! Мъдри и проникновени...
Обичай, Ели!
Светъл поздрав! -
Ели,Ели,недей така!Няма такова нещо-нещастно създадена!Ние сами създаваме себе си и собствения си свят!И го създаваме такъв,какъвто искаме да го изживяваме.Преживяваме и хубави и нещастни любови,но красотата на Живота е това което ни прави щастливи,щом искаме да го живеем!Аз съм вдовица от 7 години,но живота изобщо не е свършил и аз искам да го живея с всичките си сетива,по най-прекрасния начин!Не пропилявай младостта си,остави мрачните мисли и се радвай на един път дадения Живот!Можеш го,така като можеш да пишеш-с красота и вдъхновение!
-
С удоволствие прочетох, Ели! Неведоми са пътищата на любовта и не ни е дадено да знаем всички тайни на нейните щедри вълшебства. Нека я оставим да ни се случва Сърдечни поздрави!
-
Аз съм нещастно създадена, Ив. И моята любов винаги ще бъде тъжна...
Благодаря, че намина.
Усмихнати Коледни и Новогодишни Празници ти пожелавам -
Обичай, Ели. Това е най-естественото човешко състояние. И си обичана - заради поезията и заради това, което си ти...Ив
-
Любов и споделеност по пътя ти, Иван!
Усмихнати Коледни Празници! -
Весела Коледа! Рано ти е да мислиш за бръчки. А и те са легла на преживяни любови.
-
Сложно е, Румяна!
Аз много търпя и много прощавам.
Имам способността да поглеждам на нещата от различни позиции и да си обясня и недопустими постъпки. Понякога дори изгубвам критерий за правилно и неправилно. Защото различните гледни точки показват многото лица на истината, която никога не е абсолютна...
И така: мога да разбера, да простя, да остана, да спася едни ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. НО ЛЮБОВТА не прощава. Любовта си тръгва. Или, както се пее в една песен: "Аз прощавам, сърце не прощава".
Заради човешки качества и достойнства може да се обича, да се цени, да се уважава, може дори да се пожертваш. Но за достойнства не може да се люби. Това е жестокото, заложено в любовта.
Моята баба беше прекрасен човек и дядо признаваше това. Пет деца отгледали, внуци и правнуци дочакали... отдалече - всичко наред.
Но дядо ми с отворени очи си умря, жаден за обич. И докрай проклинаше, че някога са ги оженили, без да се познават дори с баба. И не само до тях е било. Винаги е имало и винаги ще има драми в любовните отношения.
Блажени са, които имат практичен поглед към живота и създават връзки по сметка. Щом ще е преходна любовта, защо да се хвърляш...
Край няма. Но да млъквам...
Слънчеви дни и усмихнати Празници пожелавам отново на всички!
-
Приемам разсъжденията ви, Анета,Сашо, Петя, Пепа и Ани!
И аз виждам как 50-60-годишни разтрогват брака си и хукват след своята закъсняла любов. Прекланям се!
За това трябва Сърце и сила.
Но аз гледам през очите на романтиците, които в повечето случаи са нещастници в любовта.Социолозите твърдят, че много от разводите се дължат на романтично отношение към любовта, при което образът на любимия се измисля и идеализира. А когато не издържи на проверката, настъпват фатални разочарования.
Тук ще спомена за един приятел на Яворов, който за миг разлюбил момичето си(Просто червата й изкуркали и той разбрал, че е човек, а не Богиня!). Това съм го чела и е истина.
Имам стих "Да те пази Бог от романтици", който някога ще публикувам - да си поговорим и по този нюанс на темата.И аз не съм съгласна, Петя, но е така в живота.
Дори и мъдрият ни народ го признава.
В една песен съпругът казва на жена си: "защо не си ми хубава, като първата година"?
А тя му отговаря: "Как да съм ти хубава?
Девет съм рожби родила, над девет люлки дрямала..."
Ето я душевната й красота - на майка.
Но...мъжът си иска хубост и младост. Боли, Приятели, но е така.
Една прекрасна моя колежка - и красива, и изискана, и всичко, всичко... изгуби съпруга си, защото 20-годишната му секретарка му завъртя главата...
От сърце ви пожелавам обич, здрави семейства и сбъднати Празници!
-
В такава обич, като в твоя стих, често страхът от това, че ще се отиде заради физическата преходност, изиграва лоша шега и поражда съмнения, които нагнетяват отношенията и колкото и да е силен копнежът, и колкото и да е бурна тя, в един миг си отива, но не заради преходността, а заради това, че се страхуваш от нея...
А всяка следваща обич е страшна, заради грешките, които са прогонили предходната, т.е. защото е по-осъзната. Тази е една от тях и не е първата... -
Стихът е много хубав и много замислящ! И всеки е прав за себе си! Казват някои хора, че "Любовта няма възраст", дали са прави...
-
Весели празници, Ели!
Чудесен стих, но не споделям мнението на лирическата.Иска ми се тя да можеше да види една моя приятелка, която е над 50 години, около 1.5о висока и тегло100 килограма.Да я види кам просто си върви по улицата и се усмихва слънчево и какво правят мъжете(от всякакви националности и възрасти) за да могат да я доближат и поговорят с нея...
Има някаква магия в любовта и тя не се крие в липсата на бръчки...Честно казано, не зная къде е, но знам , че не е в това, което ни се натрапва като критерии за красота. -
Сега си млада и красива,
като ягодка сладка,
свежа и дива.
И те изпивам със целувки.
Аз не зная до кога ще ме има,
но навярно до край ще обичам.
И бръчките не ще ме спрат.
Във очите ти ще виждам
пролетна картина и душата
на дете, нежна и красива.
Ще отмине буйната младост,
но пак ще има блясък в твоите очи.
И като вечно разцъфтяла роза
за мене ще изгряваш ти.
Отново чудесен стих,
с размисли и чувства за Любовта!
Поздрави, Ели!
-
На 30 и аз мислех така
След 15 години, Ели, ще пишеш за закъснялата твоя любов и ще си мислиш, че е последната, без да подозираш, че на 50 може да изживееш онази любов (влюбеност), за която си писала и възпявала на 30, че даже и по силна, та ум да ти зайде
Любовта не брои бръчки, нито бели косми, нито години. Но и Антоан е прав, като казва ,,когато човек мисли по даден проблем, напълно е възможно той да бъде преодолян! Или поне до голяма степен да се облекчи''
Хубава тема си подхванала и много хубав стих си написала!
Поздравявам те, Ели!!! -
Благодарна съм ти , Галина, че не подхождаш примитивно към стиха ми и
определяш позицията ми не като жизнена, а като естетическа.
Имам и други стихове на подобни теми и може да реша да ги пренеса тук. Но нека отшуми този.
Такова раздвижване и размяна на мисли ми харесва. И нека се провокираме взаимно. Стига хвалебствия и суперлативи! Едва ли има шедьоври тук. Нека си посочваме и слабостите, но компетентно, мотивирано, с доказани констатации. Иначе е само безсмислено нараняване...
Обич, топлина и сбъднатост - в празничните дни!
-
След 15 години пак ще възпявам любовта. Може би не моята. Но пак онази, заради която се "зарязват царства и дребни дечица", както пише Ивайло Терзийски.
Всеки признава, че любовта е неподвластно чувство. И медицината твърди, че една влюбеност действа като наркотик и трае 2-3 години.
Но когато този мотив се разработи, става неприемлив.
Разказвала съм за един действителен случай, но и тук ще го припомня:
Момиче се влюбва в циганин. Родителите са против този брак. Девойката се допитва до специалисти - психолози, сексолози, лекари...
Отговорът е: "ИЗЖИВЕЙ тази любов, но не се жени".
Какво значи "изживей"?
Не значи ли, че това ще отмине един ден- с брак или без брак?
Не просто "откажи се", а "изживей". Впечатли ме и съм го запомнила.
Разбира се, никой не зарязва човека до себе си заради две срещнати очи. Но да задържиш един брак не означава, че си спасил любовта.
Лудост е любовта.
И за нея, в това й проявление, става дума в стиха ми.
Милица, тук първата бръчка е признак на остаряване, повяхване, погрозняване. И няма значение възрастта. Човек и на 18 може да се чувства стар и с цялото си поведение да отблъсква...и никога да не е способен да изживее тази луда любов, за която се говори в стиха ми. А има слънчеви натури, които и в зряла възраст хукват след една любов и започват живота си отново... Всичко е въпрос на човешки тип и личностни качества.
Трогната съм от активното ти отношение, от търсещия поглед и от искрено споделеното мнение.
Не е задължително да се приеме позицията ми.
И както казва Мев Джоунс, важното е авторът да е защитил своята идея.
(Или, както се случва при лекарите: "Операцията успешна, но пациентът умря
Светли празнични поздрави на всички, които прочетоха и споделиха мисли!
-
Много интересна дискусия, и една от целите на поезията е да провокира.
Дори само заради това въпросното стихотворение е успешно.
Сега, друг е въпросът доколко се съгласяваме с него. Но... всеки вижда света от своята камбанария. -
Страхотно е,много истинско!Весели празници!!!
-
Ех, младост!
Интересно ми е след петнадесетина години какво стихотворение на любовна тема ще напишеш! Поздрави! -
Който обича, обича със сърцето и душата си, а не само със очите. Така, че и с бръчките и с белите коси, той пак ще те обича!
Поздрав! -
Прав си, Антоан!
Обезоръжаваш ме напълно!
"Опит за автоимунизация на психиката"1 – абсолютно точно!
Аз съм много ранима. И понякога тръгвам към една любов "бронирана", особено когато се чувствам неравностойна.
И съм максималистка: когато съзнавам, че съм повече от другия, се хвърлям надолу с главата и му внушавам, че ме е покорил. Така обичам. Но за любов не се боря...
Приемам и твърдението, че едно богато духовно присъствие, едно красиво
поведение на жената може да компенсира физическите й недостатъци.
Имам лични наблюдения и в тази насока. Такива жени по махленски се наричат "хитри, умеят да въртят мъжете си". А те са просто здравомислещи и трезво обичащи...И наистина успяват да съхранят задълго любовта.
НО! Аз говоря не за този етап, в който любовта преминава в обич, благодарност, признателност, чувство за дълг, приятелство...и всичко друго, което крепи едно семейство.
Аз говоря за онази любов-влюбеност, която възпяваме . Която извиква възторг в душата и сълзи в очите.
Онази любов, която се ражда "от пръв поглед", защото е предизвикана от младостта и красотата.
"Колко си хубава, дъще царствена,
колко си хубава!
Колко са хубави нозете ти, в златни пантофки!" - възкликва великият СОЛОМОН.
И по-нататък възпява всички женски прелести. Но не и душата!
Дори големият хуманист Чехов пише: "На света няма нищо по-прекрасно
от МЛАДА майка със здраво дете на ръце"
Ето, даже майчинството е по-свято на младини...
За това говоря.
Може да е бил щастлив Джон Ленън с грозничката Йоко. Сигурно! Но и неговите очи са се спирали пред поразяващата хубост. Не е възможно да е отминавал с безразличие. За тези мигове на "грабване" говоря.
Аз имам Йовковско отношение към красотата. И повярвайте - убедена съм, че тя е винаги съчетана и с душевна извисеност.
Пред красотата и пред любовта - ПОКЛОН!
Благодаря, Антоан, за познанията ти, за темпераментно иречените мисли, за позицията, за уважението към мен и към скромните ми творчески опити.
Една вълшебна Коледа ти пожелавам, Приятелю!
Уважавам и вашето съпричастие, Вилдан, Ангел, Даниелита, Надя, Ивон, Виктор.
Щастлива Коледа!
-
Ех, Водице-Сестрице...
БЪДИ !!! -
Хареса ми!
-
Нека все да са млади и луди годините!
-
БРАВО!!!!
-
Така се обича!
Със сърце! -
Кажи на лирическата да не се бои толкова от старостта! Истинските чувства не се влияят от бръчките!
-
Очаквах опровержения, Приятели!
Дори първото заглавие на стиха ми беше "Провокативно"
Разбира се, че си права, Румяна.
Виждала съм старци, които се обичат и се гледат в очите. Обичат се - заедно с болестите си, с побелелите си коси, с бръчките, с кашлиците си...
Поклон!
НО! В моя стих диша гордата болка от жестоката истина, че в живота много рядко се среща това.
Пустата младост и хубост!
И в народните песни, и в поезията, и в романите, и във филмите... обичаната жена е винаги МЛАДА И КРАСИВА. СЪВЪРШЕНА!
Да споменавам ли за семейните драми в ежедневието, за разводите...
Всеки е свидетел.
Може много, много да се говори.
Приемам всички мнения.
Но искам да видите и моята болка, изпята в стиха ми.
От сърце ви пожелавам да бъдете обичани - такива, каквито сте!
-
Който те обича, ще те обича и с бръчките и с белите коси, повярвай!
-
Елица, за Румяна не знам, но от туй стихо на мен ще ми побелее косата
От 17 години го убеждавам моя мъж, че е важно да виждаме красотата вътре, че по някое време само тя ще ни остане
Недей така, разваляш дисциплината -
Ха сега де!!Каква е тази работа!!Това е най-глупавото нещо което съм чувала...Аз имам един такъв стих:Стопли премръзналите ми ръце..по бръчките печални погали ме...докосни изстрадалото ми сърце..с любов и нежност утеши ме!"Точно тогава-с бръчките ние най-много се нуждаем от любов!И това не е милостиня!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
И бъдете обичани!
Много радост в Празничните дни!