Обичай ме и ти, не се срамувай да ми го показваш,
мечтай ме, както аз мечтая всекидневно теб, дори и да боли,
любов ли бе да я опишеш с думи, нека ни гори...
Обичай ме, не се щади на думички любовни,
защото имам нужда именно от твоята любов,
обичам те, не се срамувам да ти го повтарям,
изгаряш ми душата пак по тебе до зори.
Обичай ме, това го можеш само ти,
на твоята любов аз с моята ти отговорих,
желай ме, колкото и разстоянието да ни дели,
обичам те, дори когато си със друг... това го запомни.
Обичай ме, дори когато остарявам,
не ме гони от твоето сърце,
аз бих желал жената в теб да обожавам,
завинаги и истински да бъдем две души в една – като перце.
Обичай ме, любов, недей ме принизява,
убиваш ме със твоето мълчание като със нож,
аз исках теб завинаги да обожествявам,
но ти не пожела, зат’ва сега се лутам като в нощ.
Обичай ме, любов, не ме изгаряй във съня си
на кладата на завистта и на омразата,
аз искам във душата ти да се разлея,
обичам те, не се съмнявай никога...за тебе аз живея.
© Борислав тодоров Todos los derechos reservados