Обичай ме, нататъка е ясно
Ръцете ти въздишаха по мен.
Косите ти увих по страховете си.
Пленила си ме още онзи ден,
във който зърнах пръстите ни сплетени.
Пленила си ме, бог те знай с какво.
Пленила си ме, дявол да те вземе.
Ти - уж жена, а цяло божество.
Ти - миг любов, обречен на безвремие.
Целувам те. Изгарям. Като луд
си драскам по душата с нокти диви.
Очите ти са дяволски напук
на устните, от ангел по-красиви.
Ресниците ме гонят до екстаз.
Докосваш ме, и слънцето угасва.
И ставаме вселена. Ти и аз.
Обичай ме. Нататъка е ясно...
© Яна Todos los derechos reservados