Аз не съм мечтаната съпруга,
в живота си съм повече жена,
която нощем флиртува със морето
и се превръща във вълна.
Не съм и майката, която
да посреща с ласкава ръка,
аз със ветровете диви скитам,
пленявам ги и с тях летя.
Аз не съм ти дала пристан
на любов и топлина,
но в душата ми се раждат птици,
жадни за простор и свобода.
Не съм и любимата, която
да ти поднася с нежност любовта,
аз със огньове луди тичам,
целувам ги и с тях горя.
Но ти обичай ме такава,
непокорна, дива като луна
и нищо, че не съм мечтаната съпруга,
провокирай ме,
ще бъда влюбена жена.
*** *** ***
© Дора Трифонова Todos los derechos reservados