Обичайното
Толкова хубаво ми разказваш
за твоите мъгливи утрини,
за пъстри широколистни гори,
за потоците, с леко разкаляни брегове,
за високите късове небе между клоните,
за стръмните изкачвания между бодливите храсталаци,
за птичата песен,
за тишината,
за прозрачия въздух,
за слънчевите лъчи и сенки,
за прохладата,
за самотата,
за сливането с вселената...
Имам чувството,
че съм срещнала горския цар
и той ми показва владенията си.
А аз, като една късогледа жена,
искам само да ме прегърнеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
