670301 (Павлина Гатева) 670301 (Павлина Гатева)
10 1.4K
Mar 24, 2016, 6:46 PM

Обичайното

  Poetry » Love
489 0 4

Толкова хубаво ми разказваш

за твоите мъгливи утрини,

за пъстри широколистни гори,

за потоците, с леко разкаляни брегове,

за високите късове небе между клоните,

за стръмните изкачвания между бодливите храсталаци,

за птичата песен,

за тишината,

за прозрачия въздух,

за слънчевите лъчи и сенки,

за прохладата,

за самотата,

за сливането с вселената...

 

Имам чувството,

че съм срещнала горския цар

и той ми показва владенията си.

 

А аз, като една късогледа жена,

искам само да ме прегърнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0