Mar 24, 2016, 6:46 PM

Обичайното

  Poetry » Love
485 0 4

Толкова хубаво ми разказваш

за твоите мъгливи утрини,

за пъстри широколистни гори,

за потоците, с леко разкаляни брегове,

за високите късове небе между клоните,

за стръмните изкачвания между бодливите храсталаци,

за птичата песен,

за тишината,

за прозрачия въздух,

за слънчевите лъчи и сенки,

за прохладата,

за самотата,

за сливането с вселената...

 

Имам чувството,

че съм срещнала горския цар

и той ми показва владенията си.

 

А аз, като една късогледа жена,

искам само да ме прегърнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...