Обичам
със жартиери!
Да крещиш, да светят твоите очи,
фенери.
Да ги насочваш със глава,
посоките да бягат,
оковите на твоята коса да ме пристягат.
И отново пак.. Обичам.
Когато в полюсите ти се губя,
задъхан твойто име сричам,
сънувайки във рози,че те любя..
Надничат стенания на паяжини по леглата.
На курабийки нарежи ме,
обичам разпилени по бедрата.
Обичам да се гмуркам в шепа.
Твоята е ароматна. Течна.
Разчупвайки момиченцето в теб.
Във вечност. Вечно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Дончев Todos los derechos reservados