Обичам
със жартиери!
Да крещиш, да светят твоите очи,
фенери.
Да ги насочваш със глава,
посоките да бягат,
оковите на твоята коса да ме пристягат.
И отново пак.. Обичам.
Когато в полюсите ти се губя,
задъхан твойто име сричам,
сънувайки във рози,че те любя..
Надничат стенания на паяжини по леглата.
На курабийки нарежи ме,
обичам разпилени по бедрата.
Обичам да се гмуркам в шепа.
Твоята е ароматна. Течна.
Разчупвайки момиченцето в теб.
Във вечност. Вечно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Дончев Всички права запазени