20 may 2007, 12:05

Обичам...

  Poesía
1.1K 1 1
Обичам, когато навън падне мрака.
Обичам, когато от ужас крещиш.
Обичам, когато смъртта със дни се протака.
Обичам, когато от болка пищиш.
Мразя, когато всичко е красиво.
Мразя, когато се смееш на глас.
Мразя, когато се радваш щастливо.
Мразя, когато се влюбваш за час.
Обичам да гледам как пламъка гасне.
Обичам да гледам плачът ти потаен.
Обичам да виждам гнева как расне.
Обичам да виждам ужаса безкраен.
Мразя да гледам красивите цветя.
Мразя да гледам облаците бели.
Мразя да виждам в теб радостта.
Мразя даже и подвизите смели.
Обичам, когато навсякъде е студено.
Обичам, когато оставаш пак сам.
Обичам, когато съзнанието е замъглено.
Обичам да те измъчвам без капчица свян.
Мразя да искам радост за всеки.
Мразя пред Бога от страх да се вричам.
Мразя да правя мъките по-леки.
Мразя се, когато те обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Момчилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...