20 мая 2007 г., 12:05

Обичам...

1.1K 1 1
Обичам, когато навън падне мрака.
Обичам, когато от ужас крещиш.
Обичам, когато смъртта със дни се протака.
Обичам, когато от болка пищиш.
Мразя, когато всичко е красиво.
Мразя, когато се смееш на глас.
Мразя, когато се радваш щастливо.
Мразя, когато се влюбваш за час.
Обичам да гледам как пламъка гасне.
Обичам да гледам плачът ти потаен.
Обичам да виждам гнева как расне.
Обичам да виждам ужаса безкраен.
Мразя да гледам красивите цветя.
Мразя да гледам облаците бели.
Мразя да виждам в теб радостта.
Мразя даже и подвизите смели.
Обичам, когато навсякъде е студено.
Обичам, когато оставаш пак сам.
Обичам, когато съзнанието е замъглено.
Обичам да те измъчвам без капчица свян.
Мразя да искам радост за всеки.
Мразя пред Бога от страх да се вричам.
Мразя да правя мъките по-леки.
Мразя се, когато те обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Момчилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...