Обичам

Очите ти, ръцете ти, сърцето ти

изстинаха преди години, мамо,

oчите ми, ръцете ми, сърцето ми

не спират да изгарят оттогава.

Аз мислех си, това е просто сетен път...

Но бил последен и фатален този.

Не вярвах, не оставях да си идеш, скъп

за мен човек, когото силно пазих.

Нима ти дадох твърде малко аз,

нима не плаках, за да те събудя,

нима не пазя в мислите си твоя глас

и устните, които ме целуват?!  

Нима и дрехите ти още не стоят у нас,

в очакване ти пак да се завърнеш,

нима не търся обич, топлина,

доверие и твоята прегръдка?!

Тъй искам да извикам на света:

„Върни ми я, а аз ти давам всичко -

и мъж любим, и моята душа.

Върни ми я, не искам друго нищо."

Но чувам, мамо, твоя нежен глас -

в главата ми отеква като ехо,

със теб съм всеки миг и всеки час

и никога не ще да те напусна.

Сълзи потичат сякаш из ведро,

очите ми на езеро приличат,

обичам само теб, на степен сто,

а пречи ни смъртта да се обичаме.

Дете на свойта майка съм сега,

на ангел най-прекрасен дъщерята,

сега заставам с плачещо лице

и пак за теб смирявам си душата.

Обичам те и всеки следващ ден

таз обич все до болка ще ме води,

изгаряща, убийствена за мен,

но и човек ме правеща сред хора.

А теб те няма и така ще е,

ще сещам само нежния ти спомен,

след който мойто огнено сърце

душата ми на клада ще изгаря.

И всеки миг и всеки следващ час

таз болка все за тебе ще напомня:

за майката, която се не спря

до сетния си дъх все да се бори!