27 oct 2009, 22:57

Обичам

  Poesía » Otra
939 0 1

Обичам утрото да пламва и във искри да къпе есента,

дъждът да сипе тихи вопли, като на птица песента,

а аз унесено да крача, подритвайки листата пожълтели

и срещу мене пак да тичат забравени мечти, поизбледнели.

Морето да е тихо, за пред буря и в мен да се разливат океани.

 Във залеза омаен да се скрия, прегръщайки очи непожелани...

Когато легна вечер да сънувам сатенени крила на пеперуди,

които пеперудено целуват на лятото горещите заблуди.

Със чашата кафе на сутринта усмивката ти топла да изпия

и малка капчица горчивина за утре сутрин да си скрия.

Обичам да живея в своя свят, макар за тебе малко непривичен.

Ела, във него пристъпи! Той не е лош, той просто е различен...

На вятъра с безшумните криле към вечността стремглаво да се нося,

да се усмихна бодро на скръбта, през мократа трева да тичам боса.

И облаците в сивото небе мой спътници от утре ще наричам...

Аз дишам, смея се, горя и никога не спирам да обичам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво Криси!
    наистина е много хубаво!
    А ти си мечтател - то кой не...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...