16 feb 2005, 14:11

Обичам да ,обичам...

Poesía

1.5K 1 2

Обичам, да, обичам живота!
Аз дадох живот и получих...
Раздавам надежди... и вяра!
Подарявам мечти изтъкани
от сребърни невидими нишки.
Смея се във вашата радост
и тъгувам вашата тъга...
Споделен светът е младост,
мълчаливо щастлива съдба.
В спомен живея понякога,
понякога оставам сама...,
но обичам, да, обичам живота
открила надежда и вяра,
преродени в любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Nadya (Надя Вълканова)

Благодаря за милите думи! Съжалявам,че ника ми Надежда беше вече зает...и аз си останах просто Надя. Това не ми пречи да обичам да ви обичам...

2005-02-17T08:01:14+02:00
joanna_vas (Йоанна)

И аз много обичам да обичам Наденце,
красиво чувство

2005-02-16T20:29:00+02:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0