Обичам те, защо да крия,
обичам те, нима е грях,
пред теб аз истината ще разкрия,
обичам те откакто те видях...
Обичам те през огън и вода,
сърцето ми показва пътя към любовта...
Докрай, дори и след смъртта!
Обичам те, повярвай ти!
Обичам те през ледове и бури!
Обичам те и какво от това?
Нали ти никога не ми повярва?
Обичам те сега
и никога няма да те забравя!
Обичам те, нима ще го запомниш?
Че ти дори и сълза не рониш...
Обичам те, добре, признавам,
но вече радост и щастие не дарявам...
Много те обичам,
макар пред всички да отричам!
Обичам те, кога ще се завърнеш
и мен ще прегърнеш,
а любовта ще превърнеш
в магия от цветя...
Като край на приказката...
© Ивон Димитрова Todos los derechos reservados