Като морски бриз в юлска нощ,

като огън, изпепеляващ всичко, що докосне,

е страстна любовта ни, притаила свойта мощ,

на твое място сърцето никой друг не ще допусне!

Обичам те заради това, което си...

Обичам твоя глас, усмивка и очи.

За теб дори да дам живота си,

не ще ме натъжи, нито обезличи.

Аз цяла личност си оставам, макар и в твойто тяло,

защото: Какво сме аз и ти? - две тела в една душа...

ние винаги ще бъдем неделимо цяло,

дори и да се срина, да започна сигурно да се руша!

Защото любовта не се изменя мнимо във сюжета,

напротив, остава истинска и вечна като тази на Ромео и Жулиета!