Обичам те, от никого аз това не крия,

но кога ли ще усетиш това?

Кога ли ще усетиш що е мъка,

кога ли ще почувстваш любовта?

Обичам те, и така ще бъде за вечни

времена и винаги сълза с усмивка

ще се въртят по моята душа...

Обичам всичко това...

Обичам това, че ден и нощ

твоят облик върти се в моята глава

и че спомените от истинската детска обич

ще изплуват винаги в съня ми...

Защото именно сега е такава любовта ми,

необременена, несподелена, но

и невъзможна да се превърне в дълбока

и  не може да стане като в сериал...

Затова просто ще остане в необятието,

неразбрана от никого, но

вечна любов – приказка.

Обичам твоята душа...