Обичам те, от никого аз това не крия,
но кога ли ще усетиш това?
Кога ли ще усетиш що е мъка,
кога ли ще почувстваш любовта?
Обичам те, и така ще бъде за вечни
времена и винаги сълза с усмивка
ще се въртят по моята душа...
Обичам всичко това...
Обичам това, че ден и нощ
твоят облик върти се в моята глава
и че спомените от истинската детска обич
ще изплуват винаги в съня ми...
Защото именно сега е такава любовта ми,
необременена, несподелена, но
и невъзможна да се превърне в дълбока
и не може да стане като в сериал...
Затова просто ще остане в необятието,
неразбрана от никого, но
вечна любов – приказка.
Обичам твоята душа...
© Ребека Иванова Всички права запазени