18 ago 2010, 21:28

Обичам те

1.6K 0 6

Поглед омаен, блага усмивка.
Със думи не мога чувствата да опиша.
Прегръдка топла, упояващ аромат –
о, как се радвам, че си тук, на този свят!

Спомени ценни, емоции незабравими,
какво ми направи, кажи ми?
Как омагьоса душата, ума ми?
Как стори това чудо?

Как накара тези слънчеви лъчи
да блеснат в моите очи?
Как черните облаци прогони?
Как започнах сълзи от радост да роня?

 Какво направи, кажи!
Душата моя изгори.
Огън силен пламти
 и нищо и никой не може да го угаси...

 Остани!! Не си отивай никога!!
Не оставяй празна моята душа!
 До последния ми дъх, до последния удар на сърцето мое
ще споменавам с любов върховното име твое.

Ако трябва, пред света
със пълно гърло аз ще изкрещя,

Че адски те обичам...
 Е, предполагам, това е всичко. 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчице Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека де... и аз това казвам
  • Абе... Изгаряне ли е не ми го хвали... Дори любовното.
    Виж пламъка е друго нещо.
    Адът е нещо лошо, както и бруталността ...
    По- лоша е омразата, нооо... Има неща, които няма как да не се мразят. Например Адът.
    Нека никога любовта не си отива!
  • Да обичаш адски - и добре, и зле
    Омраза - не. В никаква форма.
    Душевното изгаряне в доста от случаите е в добрия смисъл на думата...
  • Да обичаш адски, това добре ли е или зле?
    Сигурно по тази логика трябва да мразиш райски?
    Думите на героинята ти не отговарят на мислите и?
    По женски.
    .... После - героят и и е крив - изгорил и душата.
  • Мерсииии , много сте милиии !!Дано някой ден се науча да пиша като вас!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...