Обичам те
Поглед омаен, блага усмивка.
Със думи не мога чувствата да опиша.
Прегръдка топла, упояващ аромат –
о, как се радвам, че си тук, на този свят!
Спомени ценни, емоции незабравими,
какво ми направи, кажи ми?
Как омагьоса душата, ума ми?
Как стори това чудо?
Как накара тези слънчеви лъчи
да блеснат в моите очи?
Как черните облаци прогони?
Как започнах сълзи от радост да роня?
Какво направи, кажи!
Душата моя изгори.
Огън силен пламти
и нищо и никой не може да го угаси...
Остани!! Не си отивай никога!!
Не оставяй празна моята душа!
До последния ми дъх, до последния удар на сърцето мое
ще споменавам с любов върховното име твое.
Ако трябва, пред света
със пълно гърло аз ще изкрещя,
Че адски те обичам...
Е, предполагам, това е всичко.
© Слънчице Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Нека де... и аз това казвам
-
Абе... Изгаряне ли е не ми го хвали... Дори любовното.
Виж пламъка е друго нещо.
Адът е нещо лошо, както и бруталността ...
По- лоша е омразата, нооо... Има неща, които няма как да не се мразят. Например Адът.
Нека никога любовта не си отива! -
Да обичаш адски - и добре, и зле
Омраза - не. В никаква форма.
Душевното изгаряне в доста от случаите е в добрия смисъл на думата... -
Да обичаш адски, това добре ли е или зле?
Сигурно по тази логика трябва да мразиш райски?
Думите на героинята ти не отговарят на мислите и?
По женски.
.... После - героят и и е крив - изгорил и душата. -
Мерсииии , много сте милиии !!Дано някой ден се науча да пиша като вас!
-
Харесах, личиси истинската любов тук! По-хубаво от споделената обич няма, такаче пожелавам ти да е вечна
Поздрав и усмивки.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
