18 авг. 2010 г., 21:28

Обичам те

1.6K 0 6

Поглед омаен, блага усмивка.
Със думи не мога чувствата да опиша.
Прегръдка топла, упояващ аромат –
о, как се радвам, че си тук, на този свят!

Спомени ценни, емоции незабравими,
какво ми направи, кажи ми?
Как омагьоса душата, ума ми?
Как стори това чудо?

Как накара тези слънчеви лъчи
да блеснат в моите очи?
Как черните облаци прогони?
Как започнах сълзи от радост да роня?

 Какво направи, кажи!
Душата моя изгори.
Огън силен пламти
 и нищо и никой не може да го угаси...

 Остани!! Не си отивай никога!!
Не оставяй празна моята душа!
 До последния ми дъх, до последния удар на сърцето мое
ще споменавам с любов върховното име твое.

Ако трябва, пред света
със пълно гърло аз ще изкрещя,

Че адски те обичам...
 Е, предполагам, това е всичко. 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънчице Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека де... и аз това казвам
  • Абе... Изгаряне ли е не ми го хвали... Дори любовното.
    Виж пламъка е друго нещо.
    Адът е нещо лошо, както и бруталността ...
    По- лоша е омразата, нооо... Има неща, които няма как да не се мразят. Например Адът.
    Нека никога любовта не си отива!
  • Да обичаш адски - и добре, и зле
    Омраза - не. В никаква форма.
    Душевното изгаряне в доста от случаите е в добрия смисъл на думата...
  • Да обичаш адски, това добре ли е или зле?
    Сигурно по тази логика трябва да мразиш райски?
    Думите на героинята ти не отговарят на мислите и?
    По женски.
    .... После - героят и и е крив - изгорил и душата.
  • Мерсииии , много сте милиии !!Дано някой ден се науча да пиша като вас!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...