За пореден път сядам със усмивка на лицето
да пиша отново за момичето, което
след усмивки, сълзи и много мили думи
предизвика любовта във сърцето и ума ми.
Дотогава гърдите ми бяха доста празни
мечтите ми - безцелни, а дните ми - напразни...
Живеех ден за ден и животът си течеше
докато една вечер... мисля доста късно беше,
с теб се запознах и сърцето мое трепна,
чувство непознато във душата ми улегна,
изпитвах нещо странно, когато те погледна
и тайно се надявах да не ми е за последно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse