Jan 24, 2009, 11:52 AM

Обичам те!

  Poetry » Love
921 0 3
За пореден път сядам със усмивка на лицето
да пиша отново за момичето, което
след усмивки, сълзи и много мили думи
предизвика любовта във сърцето и ума ми.
Дотогава гърдите ми бяха доста празни
мечтите ми - безцелни, а дните ми - напразни...
Живеех ден за ден и животът си течеше
докато една вечер... мисля доста късно беше,
с теб се запознах и сърцето мое трепна,
чувство непознато във душата ми улегна,
изпитвах нещо странно, когато те погледна
и тайно се надявах да не ми е за последно,
исках да те видя пак... дори да те прегърна
и всеки миг със теб прекаран някак си да върна.
Устните ти сладки исках аз да вкуся
И трепетите кратки превърнаха се в чувства.
Чувства, които ме оставиха без покой -
денем в мислите ми беше, нощем в сънищата мои.
Животът ми не беше вече скучен и безцелен,
във очите ти красиви смисълът му бе намерен
и за нищо на света не исках аз да те загубя,
нямаше го и мига, във който да погледна друга,
единствено за тебе, мила моя, аз жадувах.
Преди всяка наша среща много силно се вълнувах,
но ти не подозираше за копнежа ми голям,
за приятел твой ме имаше, но всичко свършваше до там.
За това един ден чувствата си споделих
и в очакване на отговор останах плах и тих.
Бавно ме погледна и сладко се усмихна,
след целувката ти нежна светът за мен утихна.
Из гърдите ми разля се непозната топлина
и сърцето ми прошепна, че това е любовта.
Леко те погалих по прекрасното лице,
жадно те целунах и те взех във своите ръцe.
Прегърнах те. "Обичам те" - прошепнах ти едвам.
"Твоя съм... заричам се... любовта ти ще си дам."
Във този миг прекрасен щастието ме заля
и разбрах, че ти за мен си всичко на света.
От този ден насам не съм спрял да те обичам.
И чест за мен е приятел твой да се наричам.
Гордея се със теб и душата ми ликува,
единствено до тебе, мила, искам да се будя.
Сутрин да усещам твойта нежна топлина,
устните ни да се срещнат в свойта палава игра,
Телата ни да се вплетат, в едно със теб да станем,
удоволствие върховно един на друг да покажем.
Тези дни и нощи, знам, са вече много близо,
мисълта за тебе сладко от ума не ми излиза.
"Много те обичам" - исках само да ти кажа
и че много любовта си аз ще ти докажа.
Обичам те, мъниче, и само за едно копнея -
целия си живот с тебе аз да изживея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...