Обичам те (Post mortem)
Обичам те
Post mortem
Aз съм малка загинала тъкан
и попътно наужким живея.
Нося в мене частица от пъкъл.
Търся с ангелска кръв да се слея.
За да може в момента, когато
живинката от нея попия,
да пулсирам във бясно стакато
и матрицата в миг да пробия.
Да застана, да почна да казвам…
„…”
Приглушена, във шепот едва,
в аритмично заглъхваща пазва,
малка тъкан за тебе живя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados
