Обичам те (Post mortem)
Обичам те
Post mortem
Aз съм малка загинала тъкан
и попътно наужким живея.
Нося в мене частица от пъкъл.
Търся с ангелска кръв да се слея.
За да може в момента, когато
живинката от нея попия,
да пулсирам във бясно стакато
и матрицата в миг да пробия.
Да застана, да почна да казвам…
„…”
Приглушена, във шепот едва,
в аритмично заглъхваща пазва,
малка тъкан за тебе живя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тома Кашмирски Всички права запазени
