20 ene 2009, 0:57

Oбичам те с изгрева, обичам те със залеза

  Poesía
1.4K 0 4
 

Обичам те с изгрева,

обичам те със залеза.

Обичам те с на слънцето лъчите.

Обичам те с блясъка на звездите.

 

Обичам те с изгрева,

обичам те със залеза.

Обичам те със страстта на морето.

Обичам те с красотата на небето.

 

Обичам те с възвишенията на планините.

Обичам те мощта на орлите.

 

Обичам те!

 

Обичам те с взривяващия се вулкан.

Обичам те с жарката лава.

Обичам те с песъчинките на нашия остров.

Обичам те с водите на нашия ледник.

 

Обичам те с изгрева,

обичам те със залеза.

Обичам те със самотната луна.

Обичам те със сутрешната роса.

 

Обичам те, за мене ти си света.

Обичам те с цветовете на нашта дъга.

Обичам те със зимната слана.

                                       Обичам те с неземна красота.

 

Обичам те!

Водопад за мен на обичта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей спести си ги, Доре. Излишни коментари просто...
  • Никога не е достатъчно, Радена...

    п.п. "наум" - причастие за начин, изписва се слято.
  • Не чета на глас, чета си на ум. Поезия съм чела достатъчно. Това са отдавна написани изживяни неща Нещо ми омръзна да ви чета негативните коментари. Жалко че не мога да ги заключвам.
  • Най-добронамерено искам да те попитам:
    четеш ли (на глас и не само) това, което пишеш?

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...