Сърцето счупено е,
животът свършил е...
Прекрати го ти,
а гореше в мен
повече от огъня гореше,
по-топло от слънцето бе,
ухаеше от километри.
Ти го прекрати...
Вече не гори
не е по-топло от слънцето,
студено като Антарктида е,
замръзнало е,
мъртво е сърцето ми без теб,
унищожи го..
Продължавам да мисля за теб,
продължавам да те обичам.
Сърцето което ти изстуди,
то все още те обича,
въпреки всичко би ти простило.
Но ти не пишеш,
не говориш,
аз също,
не мога да призная любовта си,
която ти тотално отхвърли.
Не мога да ти призная голямата болка в сърцето ми,
нито пък черните дни.
Празнината където беше сърцето ми,
Обича те още.
Ти не...
© Деница Стефанова Todos los derechos reservados