Обичам тези часове
600
0
1
Стоя сама... и тишината
ме хваща леко за ръката.
Напомня ми, това е времето,
момента на усамотението,
когато мислите излизат,
и думите сами се нижат.
В такива мигове нощта
ми е приятелка добра...
Събира мисли разпилени
объркани, неподредени
намира им местата лесно
и получава се чудесно.
Обичам часовете лични,
спокойни, тихи и различни...
Те връщат ми и радостта
и тайните на младостта...
Увлечена в това вълшебство,
тъга и болка не усещам.
Летят минутите броени
на размисли и вдъхновение.
Обичам тези часове
с бял лист и книга във ръце
спокойствие и тишина...
и нежна музика в нощта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Андреана андреева Todos los derechos reservados
