Стоя сама... и тишината
ме хваща леко за ръката.
Напомня ми, това е времето,
момента на усамотението,
когато мислите излизат,
и думите сами се нижат.
В такива мигове нощта
ми е приятелка добра...
Събира мисли разпилени
объркани, неподредени
намира им местата лесно
и получава се чудесно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse