Обичам тези часове

19 feb 2015, 22:52

Poesía

435 0 1

Стоя сама... и тишината

ме хваща леко за ръката.

Напомня ми, това е времето,

момента на усамотението,

когато мислите излизат,

и думите сами се нижат.

В такива мигове нощта

ми е приятелка добра...

Събира мисли разпилени

объркани, неподредени

намира им местата лесно

и получава се чудесно.

Обичам часовете лични,

спокойни, тихи и различни...

Те връщат ми и радостта

и тайните на младостта...

Увлечена в това вълшебство,

тъга и болка не усещам.

Летят минутите броени

на размисли и вдъхновение.

Обичам тези часове

с бял лист и книга във ръце

спокойствие и тишина...

и нежна музика в нощта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.