17 mar 2020, 11:23

Обичам Ви

1K 0 2

П.П. Посвещавам на моята СВЕТЛИНА
и на хората, които обичам!

***


Лудостта в очите на непознатите
чакащи на опашката... 
Няма да спре изгрева на слънцето! 
Вярата в сърцата на приятелите... 
Погледите им на раздяла,
сякаш няма да се видим повече... 
Няма да ни позволят да
се превърнем във Вълци! 
Пустите улици се опитват
да си спомнят стъпките ни
от преди няколко дни... 
Страха за всички, които обичаме
и многото, което не успяхме
да си кажем или направим...
дави гърлото ми в сълзи... 
Надеждата, че всичко това
е кошмар, като тези,
които сънувам всяка нощ... 
Очакваните думи –
„всичко ще бъде наред“
от най-важният за нас човек...
Ще ни изцелят! 
Болката от спомените за ехото
на смеха ни и усмивките,
докато се прегръщаме... 
Ще ни направят силни! 
Аромата на цигарен дим
разпилява мислите ми...
Но в сърцето ми има хора,
които са близо,
въпреки че не знам
кога или изобщо ще видя ли... 
Бог ще ни изпрати СВЕТЛИНА! 
Тя ще разпръсне мрака в нас! 
Вярата, че ще успеем да
се справим заедно,
няма да остави душите ни
да се превърнат в спомен за доброта! 
И вкуса на виното днес не е същия... 
Но знам едно! 
ОБИЧАМ ВИ МНОГО!!!🖤

 

13 Март 2020г.
©Екатерина Глухова – Негримирана Поезия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...