17 мар. 2020 г., 11:23

Обичам Ви

1K 0 2

П.П. Посвещавам на моята СВЕТЛИНА
и на хората, които обичам!

***


Лудостта в очите на непознатите
чакащи на опашката... 
Няма да спре изгрева на слънцето! 
Вярата в сърцата на приятелите... 
Погледите им на раздяла,
сякаш няма да се видим повече... 
Няма да ни позволят да
се превърнем във Вълци! 
Пустите улици се опитват
да си спомнят стъпките ни
от преди няколко дни... 
Страха за всички, които обичаме
и многото, което не успяхме
да си кажем или направим...
дави гърлото ми в сълзи... 
Надеждата, че всичко това
е кошмар, като тези,
които сънувам всяка нощ... 
Очакваните думи –
„всичко ще бъде наред“
от най-важният за нас човек...
Ще ни изцелят! 
Болката от спомените за ехото
на смеха ни и усмивките,
докато се прегръщаме... 
Ще ни направят силни! 
Аромата на цигарен дим
разпилява мислите ми...
Но в сърцето ми има хора,
които са близо,
въпреки че не знам
кога или изобщо ще видя ли... 
Бог ще ни изпрати СВЕТЛИНА! 
Тя ще разпръсне мрака в нас! 
Вярата, че ще успеем да
се справим заедно,
няма да остави душите ни
да се превърнат в спомен за доброта! 
И вкуса на виното днес не е същия... 
Но знам едно! 
ОБИЧАМ ВИ МНОГО!!!🖤

 

13 Март 2020г.
©Екатерина Глухова – Негримирана Поезия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...