Обичаме оковите, така е,
тъй свикнали сме с тяхното дрънчене,
че сякаш песен се в ушите вае,
от котвите на нашите проблеми.
Обичаме оковите, така е,
един след друг посърнали вървиме,
никой не бърза, не ще изостане
и всеки е белязан с „цифра – име“.
Завързани със злоба и със завист,
оплетени във мерзост и лъжи,
подгизнали към ближния в ненавист –
това е туй, което ни държи!
Обичаме оковите, така е,
обичаме си робството проклето!
Душата е свободна щом узнае,
как чупят се оковите в сърцето!
10.03.18
© Данаил Таков Todos los derechos reservados