Уморих се да гоня надежди,
които пропадат във мрака.
От цялата дадена нежност,
която невърната чакам.
От толкова дълго очакване,
на нещо дори неполучено
и толкова време мечтано,
което така не се случва...
От всички неискани жестове,
които напразно направих
и всичките грешки и болка,
които след мене оставих.
Уморих се да бъда добра
и след сенки на обич да тичам.
Уморих се от тази тъга.
Искам просто да бъда обичана.
© Мариета Караджова Todos los derechos reservados
Въпрос на време!