Уморих се да гоня надежди,
които пропадат във мрака.
От цялата дадена нежност,
която невърната чакам.
От толкова дълго очакване,
на нещо дори неполучено
и толкова време мечтано,
което така не се случва...
От всички неискани жестове,
които напразно направих
и всичките грешки и болка,
които след мене оставих.
Уморих се да бъда добра
и след сенки на обич да тичам.
Уморих се от тази тъга.
Искам просто да бъда обичана.
© Мариета Караджова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
