Красива си. Мълчиш. Обичам те, защото... - Да,човеко. Усещам те! И още нещо... Усещам, че си вятър ти... И винаги ще ме... Обичаш улиците, Хенри. Нали? Или... И мене? В ден и нощ... Обичаш улиците, Ханк... - Но ти си нещо повече от... - Напротив, аз съм улица. И то от трезвите,- от тези, старите, с паветата... По тях са минали... И всъщност ще минават... Да, доста пътници- туристите със хубави усмивки... Типове... Различни, повярвали във моя вятър... И искащи от него невъзможното... И искащи от моя свят! И късащи от моя хляб... Безплатно... - Не говори така! - А как?! Аз имам... Имам си история. Подобна на истерия, но... Аз имам свой си, вятър. Аз имам,Хенри, своя си адрес... И имала съм вътре... Аз винаги съм имала и имам, един такъв приличащ на... вятърничав, някой Хенри... - Да!Имаш си... И с тъмни пръсти не докосвам, това останало почти без тяло живо твое само твое... но... Не чу ли, че... Обичам те! Обичам твойто... И по дяволите, да вървят... Да, дяволите казах... Те са... Тъпо е, момиче, че се срещнахме... И е тъжно! Защото улиците са си винаги, а ти си днес, до мене.. Само днес! - Но ти обичаш... - Теб... Самотно време. Часовници. И тъжно е... че ще мълчим. Че няма нищо да си... Вятърът! Оракулът проклет се меси.... Но... Обичам тялото, душата ти, гърдите... днес са тягостни... и тъжни, твърди... И устните... - Оставям те! Оставям те на улиците, Хенри! Защото улиците искат твоето внимание... - Защо говориш...тъжно е ... - Ти знаеш... Аз знам, че винаги Ще ме ... /облича се./ ... В сакат следобед и без вятър, по улиците търся помощ и търся някого и моля онези, зъзнещите хора само да ми отговорят... Коя е есенната улица, в която аз да те... намеря... Най – есенното влюбване... И болката, цигарите и... Ти се сещаш... Обичам улици! Това е... Обичам ги, защото... - Да,човеко! Усещам те! И още нещо... Усещам, че си вятър ти... И винаги ще ме... Обичаш есенните улици... - Но ти си много повече от... - А ти си повече от вятър. Но... Когато песента замлъкне и само птиците се чуват... Когато времето полива над гробовете на умрелите... Каква любов очакваш, Хенри... Освен онази... чисто улична... - Но аз съм влюбен в теб! - Не казвай нищо... Ти си вятърът, обичащ улици... - Красива си. Мълчиш. Обичам те, защото... - Да,човеко! Усещам те! И още нещо... Усещам, че ... И винаги ще ме... Обичаш улиците, Хенри. Аз съм улица...
Останах с впечатлението, че и двамата обичате улиците Всеки по своя си начин - красиво и двамата. Прозвуча ми и допълване, възможност за заедност, на улицата, навсякъде...
Поздрав за този стих. Май и на мен ще ми стане любим
Неизчерпаем си, Ясене. А това стихотворение направо "плаче" за изпълнение от професионални актьори. Поздравления за идеята, реализацията и заряда, който носиш в себе си като човек и поет.
В края оставам с убеждението че нещо е недоизказано и премълчано, може би подразбиращо се, остава лично между двама...Но е наситено с обич, което го прави толкова хубаво.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.