1 nov 2020, 10:27  

Обичливо 

  Poesía » Otra
751 9 6

Кълбенце огнен залез снощи скрих,
та този свят измръзнал да се сгрее.
С коси - крило от вятър го завих,
реката натъжих - да му попее.

 

 С парченце кадифено от леса,
ще го усмихна, като се събуди.
Листата  жълти нищо, че не са,
ще моля да политнат - пеперуди.

 

Ще взема дим, от стария комин
и с него стих на облак ще напиша.
От птича гушка алена - кармин,
да грее и да топли в студ и киша.

 

От слънчев лъч, в очите на дете,
ще пръсна злато в мъртвите зеници,
сред зима слънчоглед ще израсте
и ще се върнат прелетните птици.

 

И в клоните ще затрепти април,
нехайно пръснал перли, сред росата.
Светът, детето в себе си открил,
отново ще повярва в чудесата.

 

Изсъхнали дървета ще цъфтят,
Луна ще кътка майчински звездите...
И в зрънце светла вяра, този свят
от обичта ми ще кълни в браздите.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Обичливо да ви е!
  • Наистина обичливо...
  • Наде, няма как новият месец да започне по-красиво! Вълшебница на думите си ти!
  • Влизам в чудния ти свят и забравям да изляза... Чудо си, Наде!
  • Хубосия си е, наистина!😃 Разля топъл разкош в душата ми, Наденце!
    Благодаря ти с аплодисменти и прегръдка!💕🌹🦋
  • Наде!
    "От слънчев лъч, в очите на дете,
    ще пръсна злато в мъртвите зеници,
    сред зима слънчоглед ще израсте
    и ще се върнат прелетните птици"
Propuestas
: ??:??