Обичливо
Кълбенце огнен залез снощи скрих,
та този свят измръзнал да се сгрее.
С коси - крило от вятър го завих,
реката натъжих - да му попее.
С парченце кадифено от леса,
ще го усмихна, като се събуди.
Листата жълти нищо, че не са,
ще моля да политнат - пеперуди.
Ще взема дим, от стария комин
и с него стих на облак ще напиша.
От птича гушка алена - кармин,
да грее и да топли в студ и киша.
От слънчев лъч, в очите на дете,
ще пръсна злато в мъртвите зеници,
сред зима слънчоглед ще израсте
и ще се върнат прелетните птици.
И в клоните ще затрепти април,
нехайно пръснал перли, сред росата.
Светът, детето в себе си открил,
отново ще повярва в чудесата.
Изсъхнали дървета ще цъфтят,
Луна ще кътка майчински звездите...
И в зрънце светла вяра, този свят
от обичта ми ще кълни в браздите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
